#CARP #CARPFISHING #FISHING #BIGCARP
Подвижните монтажи, които се използват от нас, съвременните шаранджии, по подразбиране действат на основата на т.н. „принцип на самозасичането”, което предполага че при всмукването на нашата стръв, шарана сам се убожда на куката в следствие на което се обръща в бягство. Това се индикира като сигнал на сигнализатора, рън, и сгънат над водата прът. Това е гениално- монтажа лови сам! Да, но на практика не всичко винаги се получава точно така!
В действителност нашите монтажи не винаги са ефективни, а в много случаи може да се каже и че въобще не са ефективни. За доброто разбиране на този проблем трябва да се определи реалната степен на уловистост на нашите монтажи, а също така и да се установят причините, които могат да нарушат правилното им функциониране. Ако на всяко кълване имаме хващане на шаран, то ние ще имаме 100% уловистост на нашия монтаж. На практика това никога не се случва и никога няма да се случи. В най-добрия случай ние можем да се надяваме на 50%-тна уловистост.( това е когато нашия монтаж сработва по един път на всеки две вземания на примамката), но в действителност този показател се намира в пределите на 10-30%, а в някои случаи и по-ниско. Много са параметрите, които могат да нарушат правилната работа на нашият монтаж:
A) Недостатъчна дискретност (незабележимост) на монтажа или презентацията на стръвта. В този случай, шаранът или визуално или със други сензори открива че нещо не е наред, става предпазлив, избягва стръвта и дори понякога даже и цялата зона около нея. Отчитайте, че в относително прозрачната вода шарана вижда прекрасно и освен това е с много добре развити рецептори за осезание.На водоемите изпитващи силен риболовен пресинг, шараните стават все по-подозрителни; разбира се и в нормалните водоеми също са подозрителни а отделни екземпляри са буквално неуловими..
B) Нарушение на работата на монтажа поради механични фактори. Проблемна презентация на стръвта, уплитания или грешки в композирането на монтажа не му позволяват да работи правилно. Съществуват хиляда и една причини за лоша работа на монтажа.
C) Монтажа не съответства на начина на хранене на шарана. Устата на шарана е сложен и изключително чувствителен орган, позволяващ му с голяма точност да опипа и анализира всичко което засмуква в нея.. Сред многобройните функции които изпълнява устата на шарана има и една, която много често довежда монтажа ни до поражение: той прави анализ и избор: това което е засмукал, става ли за ядене или не става! Това, което не става се изплюва моментално. Ако шарана засмуче нашата стръв и след това открие куката и/или повода, стоейки на място, то той рефлекторно изплюва всичко и при това положение вероятността куката да го зацепи е много малка.
Да си представим за миг, че горе изброените проблеми са решени и това ни е позволило да си повишим уловистоста от 10 на 50%. Това означава , че ще хващаме 5 пъти повече шарани, или едно и също количество шарани ще ги хванем за 5 пъти по-малко време.!!! Сега вече може да осъзнаете, до каква степен е важна ролята на правилия монтаж в нашия риболов!
Разбира се, аз за сега излагам проблема в напълно опростен вид, като казаното до тук не бива да се счита за някакво заблуждение. Както и да се подхожда към изучаването на максималната уловистост, необходимо е да се изучи и оптимизира всеки детайл на конкретния монтаж в зависимост от конкретния водоем и конкретните условия при които той трябва да „работи”. Перфектното улавяне- това не е монтажа сам за себе си; това улавяне предполага наличието на деликатна, но имаща първостепенно значение връзка между монтажа, стръвта и захранката, която определя хранителното поведение на шараните. На нас ни е необходимо да имаме пълна картина от всички елементи , от които се състои конкретния риболов за да разберем и контролираме процеса по най –добър начин, регулирайки съвкупността от фактори които са ни подвластни.
Да се откажем от погрешните представи!
В тази книга постепенно ще натрупваме и усложняваме картинката; един вид- пъзел, състоящ се от множество фрагменти. И така - ние се каним да пристъпим към поправянето на грешките на тази конструкция, която се базира на погрешни представи и може да попречи за вземането на правилното решение и на правилните възприятия относно тази книга и вашия по-нататъшен прогрес в шаранджийския риболов.
Снимка 1
Ето пример на неудачен монтаж от гледна точка на маскировката и невидимостта. Парчето тръбичка на косъма и самата кука нарушават осезателно дискретността на стръвта. Използваното за повод плетено влакно ще бъде прекалено забележимо след падането на дъното и повдигането над него. Тежестта е директно фиксирана на клипса и в следствие на това и липсва необходимата подвижност за правилното и разполагане на дъното.
Снимка 2
Снимка 3
В) Друг проблем: косъма е направил един оборот около стеблото и топчето се е застопорило в окото на куката. В този си вид монтажа е абсолютно неефективен!
1 – Подвижния монтаж е самозасичащ. Заблуждение!!!
Преди всичко, за шарана няма никаква опасност да се хване до тогава, до като повода не се натегне до тежестта След това инерционната маса на тежестта и разхлабения авансов механизъм на макарата обикновено не са достатъчни жилото на куката надеждно и дълбоко да се впие в месестите тъкани на устата на шарана. Това е в още по-голяма сила за по-големите куки, които имат завишено сечение на телта и съответно по-голяма дебелина на жилото. При резкия старт, жилото в най-добрия случай се забива само на 1-2мм. Дълбочина.. За надеждното пробождане с куката е необходима спокойна, „дозирана” подсечка, която да не доведе до разкъсване на устните тъкани на шарана. Като виждам как някои шаранджии се страхуват изобщо да осъществят този процес, аз изобщо не се учудвам от множеството „бягства” , които възникват в резултат на подобна деликатност.!
2 –Тежестта с малък размер е по-незабележима. Заблуждение!!!!
Чисто визуално, шарана различава тежест с тегло 60 гр. точно толкова добре, колкото тежест 200гр; при еднаква форма и цвят. От друга страна, при определени типове дъно, тежките олова потъват по-добре в дънните отлагания и стават дори по-незабележими !
3 – Тежките олова увеличават риска от откачане на рибата. Заблуждение!!!
Кука, жилото на която е надеждно и в необходимата дълбочина проникнало на правилно място в месестите тъкани на устата, логически погледнато не може да се откачи в процеса на вадене на шарана. Откачанията на куката винаги са резултат от неправилната работа на монтажа. Теглото на тежестта никога не е причината за това. Следователно: ловейки с леки олова ние не си решаваме проблема с откачанията; лошо закачената риба все едно рано или късно в процеса на изваждане е много вероятно да се откачи. Точно обратното: тежките олова имат много предимства , за които ще поговорим по-нататък.
4 –Много късият косъм помага за бързото хващане на шарана. Заблуждение!!!!
Даже с по-дълъг косъм, куката обикновено се оказва достатъчно дълбоко в устната кухина на шарана, когато „взема” стръвта чрез засмукване. От друга страна, прекалено късия косъм значително влошава правилната работа на монтажа, до колкото нарушава механическия принцип, съгласно който куката трябва да се завърти и да се зацепи от вътрешната страна на устата на шарана.( към този момент ние пак ще се върнем по-нататък). Вярването в повишената ефективност на по-късия косъм се основава на „теорията”, съгласно която шарана трябва да стисне топчето с устни за да го пробва на вкус. Това е заблуждение! Някога тази теория беше много разпространена и се възприемаше от много шаранджии( и аз в това число!), до колкото се съгласуваше с някои практически наблюдения. В общи линии това беше погрешна интерпретация на специфичното поведение на шарана при хранене: стои на едно място и многократно засмуква и изплюва примамката.
И ако на някой му се е отдало да наблюдава топчето „ заседнало” между устните на шарана, то това е защото просто нещо е попречило да го засмуче вътре в устната кухина- например, повода може да се е закачил някъде по дъното или има някакво препятствие пречещо на засмукването.... Подводните видео-снимки неотдавна доказаха , че това често се случва заради гнили листа и малки клонки, които в някои случаи изобилстват в безпорядък по дъното. Вярно е, че преди като сме наблюдавали шарана от разстояние няколко метра, тези детайли ни убягват, а и при бързото развитие на събитията не е имало време да се вникне и анализират тези детайли.
Устата на шарана е една своеобразна „прахосмукачка”. Сортировката по годност за храна става вътре в устната кухина, включително и плътно до гълтъчните зъби, а не между устните на шарана. Само в един случай шарана ползва устните си- тогава когато трябва да „вземе” храната от някаква поставка; това никога не се случва с нашите примамки(стръв).
5 –Много късият повод помага за бързото хващане. Заблуждение!!!
По този въпрос може да се каже, че отговора е и „да” и „не”. Това съждение е правилно, ако шарана стои на едно място или се премества много бавно. Това обаче не е така, ако шарана се движи енергично и засмуква всичко по пътя си. В тази връзка, в зависимост от хранителното поведение на шарана, късия повод може да бъде както преимущество, така и недостатък в монтажа. По-подробно ще се върнем към този въпрос в следващите глави на книгата.
Снимка 4
Снимка 5
Късия косъм не дава преимущество!
При определени условия късия повод е „коз”, а при други условия е пагубен!
Куките с дълга цев(стебло) имат по-големи шансове да „пропуснат” при кълване или да се откачат в процеса на силово вадене на хванатата риба!
6 – Куките с дълга цев обезпечават по-добро засичане. Заблуждение!!!
В основата на това заключение е мисълта, че в момента на обръщане( завъртане) на дългата кука в устата на шарана, жилото е разположено в по-голяма дълбочина зад устните и че има по големи шансове да не пропусне „целта” и да се забие в меките части на устната кухина. Мен много ме смущава тази теория. Първо- аз не мисля, че пробождането от куката в дълбочина на устната кухина се явява преимущество, до колкото по-отдалечената от устните устна тъкан е по нежна и по-чувствителна и податлива на разкъсвания. .Второ- куките с дълга цев са и пропорционално по-тесни; дългата цев създава по-голям лост, но от друга страна жилото теоретически се отдалечава от необходимите и правилни места за зацепване в тъканите. От тази гледна точка, жилото на дългата кука по-скоро ще пропусне „целта”, от колкото да се зацепи- това е сигурно!. Трето- при наличието на дълъг лост и относително тесен зев, проникването на жилото в устните тъкани ще бъде по-повърхностно , което при изваждането предполага и много по-голяма вероятност от откачания и бягства.
Възможно е да сте забелязали, че обсъждането на въпроса за недостатъците и достойнствата на куките с дълги цеви е водеща тема и обект на разгорещени дискусии. Това е логично.Риболовците постоянно се страхуват, че шарана ще се откачи ако се опитат да го обуздаят малко по-силово!
Снимка 9
Пример на (anti-éejection) монтаж, измислен от англичаните в 80-те години. .В действителност, монтажа е много неефективен!
Кука «Streamer Kamasan» № 6
Пръстенче «Drennan»
Твърда тръбичка
Изрязването на тръбичката обезпечава плъзгането на пръстенчето по цевта на куката.
Снимка 10
7 –С някои от монтажите, шарана се самозасича, изплювайки стръвта. Заблуждение!!!
Тези монтажи работят само във въображението на някой шаранджии, а в действителност- никога на работят.! Пътя по който стръвта и куката влизат и излизат в устата на шарана при изплюването е напълно случаен. Всичко зависи от това, от какво разстояние, под какъв ъгъл и с каква сила шарана засмуква и изплюва стръвта, а така също от твърдостта и дължината на повода, от формата, размерите и плътността на стръвта, от това, какви частици храна и/или странични предмети се засмукват едновременно със стръвта и т.н. Това е нещо, което е абсолютно неконтролируемо. Някои anti-éejection монтажи, измислени от мастити шаранджии в края на 80-те до началото на 90-те години са до толкова сложни, че аз се чудя дали тези монтажи въобще някога са хващали шаран.! Забележете и факта, че тези шаранджии, след заявяването на своите „революционни” открития, така и не са представили нищо ново и интересно, освен рисунките си в списанията....
8 – Противоуплитащата тръбичка изключва уплитанията. Заблуждение!!!
Те, в много голяма степен снижават риска от уплитане при близките и средно силните замятания, но при силовите замятания всичко се променя в негативна посока. Центробежната сила и съпротивлението на въздуха нарастват, което заставя стръвта да извършва сложни зигзагообразни движения и въртеливи движения с повишена скорост. Ако съпротивлението на въздуха превъзхожда центробежната сила, стръвта с повода се прилепя към основното влакно и в резултат на това възниква риск от уплитане; тръбичката не го предотвратява, защото нищо не пречи повода или косъма да се увият около нея.
Уплитането може да се получи при замятането, при полета, при приводняването и даже и под вода, в процеса на риболова- всичко това, във всеки един момент! Ние ще анализираме тези проблеми по-нататък и ще покажем ефективни способи за тяхното решаване...
Снимка 11
9 – Леката стръв се засмуква по-добре и способства за засичането на шарана в по-дълбока област на устната кухина. Заблуждение!!!
Шаранът обикновено засмуква с такава сила( макар, че при необходимост може да бъде и много по-малка), че даже тежките примамки веднага се оказват дълбоко в устата. Това обаче не е достатъчно за да се зацепи куката именно в тази област. От друга страна, стръв с почти неутрална плаваемост е склонна да се отделя много лесно от дъното при приближаването на шарана и раздвижването на водата; това в един случай може да му привлече вниманието и да го провокира да засмуче стръвта, а в друг случай може да го направи подозрителен и да игнорира примамката.. Това, също ще го разгледаме подробно в следващите глави.
Снимка 12
10 – Плаващото топче се вижда по-добре и поради това ще бъде взето по-бързо. Заблуждение!!!
Да, при добра видимост шарана по-лесно забелязва повдигнатата стръв, но това не означава че тя автоматично ще бъде засмукаха по-бързо. Това до някъде е и нож с две остриета: шарана бързо може да разбере, че това пред него е поредния „капан”!
11 – Ледкора непременно обезпечава добро прилепване към дъното и по-голяма здравина на линията, разположена непосредствено над повода. Заблуждение!!!
Ледкора прилепва към дъното само при достатъчно отпусната линия или при риболов на големи дистанции. В случаите на риболов на малки и средни дистанции в относително дълбока вода е достатъчно само натягането на обтегача или леко течение, за да се вдигне ледкора частично или цялостно от дъното.. В този план, прилепването на ледкора към дъното е възможно само в отделни случаи и за да има в действителност положителен ефект( незабелижимост), дъното трябва да бъде гладко и меко. Твърдото и неравно дъно ще направи ледкора лесно забележим. Освен това, ледкора е силно уязвим на късане и срязване от всякакви остри абразивни повърхности.
Снимка 13
Въпреки мнението на някои шаранджии, ледкора не е толкова незабележим и толкова здрав!
12 – В твърдия монтаж «stiff-rig»косъма трябва да бъде твърд. Заблуждение!!!
В монтажите всеки твърд косъм затруднява свободното движение на стръвта и от там се нарушава механиката на преобръщане на куката със стръвта в устата на шарана С твърд косъм шансовете за засичане на шарана силно намаляват!
13 – Колкото е по-мек повода, толкова по-естествено изглежда презентацията на стръвта и има по-големи шансове да бъде взета от рибата без никакви опасения. Заблуждение!!!!
Всъщност, колкото е по-мек повода, толкова е по-вероятно да се закачи за нещо и да се ограничи свободното движение на стръвта. Някои от меките плетени влакна за поводи имат окраска, която ги прави много добре забележими, а голяма част от тях съдържат такива полимери в който има микроскопични мехурчета въздух и на практика имат плаваемост.Резултата е: добре забележим и повдигнат като арка над дъното повод, на който дори и да не го види шарана, спокойно може да се натъкне с тялото или с плавник.. Този източник на закачане в тялото или в плавник, обикновено завършва с кратко изпищяване на сигнализатора и ...празно засичане или с отдръпване на шарана от примамката..
14 –Размера на куката винаги трябва да бъде пропорционален на размера на стръвта. Заблуждение!!!
Може да се използват малки куки с обемисти примамки и обратното, не влизайки в никакви противоречия с механиката на монтажите. По-скоро бих казал, че размера и здравината на куката трябва да съответства на размерите на очакваните шарани и начина на вадене, с минимален риск до влизането им в кепа.
Снимка 14
Твърдия косъм на всяка цена трябва да се игнорира!
Снимка 16
15 –Използването на направляваща тръбичка непременно прави монтажа по-ефективен. Заблуждение!!!
Използването на направляваща тръбичка е оправдано само в случаите, ако е изпълнена от достатъчно тънък термосвиваем шлаух и е за някои типове къси с къси цеви : тя позволява да се създаде „лъжлива” кука с огъната цев (bend-hook), която оптимизира условията на действие на механичните принципи за преобръщане на куката , а при използването на протеинови топчета, подобрява общото позициониране на куката. При всички останали ситуации, шлауха само ще утежни безсмислено куката; едновременно ще влоши визуалните възприятия и дискретността!.
След първото „ размахване на метлата”, мисля че е време реално да се вгледаме в нашите монтажи и да разгледаме каква е ролята на всеки елемент вложен в тях. С това ще се заемем в следващата глава!!!
Снимка 17
Информация предоставена от Мартин Дойчинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар