#CARP #CARPFISHING #TROPHYCARP
Присъединете се към Телеграм канала ни.
Станете част от нашата група във Facebook
Лятото, винаги период на добро настроение, и когато единственото нещо, което искате е просто да се отпуснете и да се насладите на живота – но тази година бяхме доста заети поради снимките на нашия собствен сериал за SKY TV. Това ни даде възможност да пътуваме много и да откриваме нови шаранджийски води , да прекарваме време на местата и да се наслаждаваме на красотата и спокойствието. Като цяло за нас не става въпрос само за улавяне на големи екземпляри с трофейни размери, размерът няма особено значение, това, което е наистина важно за нас, е мястото, където се лови рибата и красотата и живописността.
Така че за тази конкретна петдневна сесия, ние търсихме спокойно място, където можем да хванем някои упорити шарани и да се забавляваме и мястото, на което се озовахме, беше езерото Мола в южната част на Словения, близо до границата с Хърватия https://www.molaslake.com/
Това е много голям резервоар, захранван от малка рекичка – има формата на змия и предлага много различни видове невероятни зони за улов на шаран – от много голям залив с плитка вода, до къси участъци, където можете дори да замятате на отсрещния бряг, и големи площи с дълбока вода и т.н.
Пристигайки на езерото, паркирахме микробуса си до вилата на риболовния клуб, а пейзажът пред нас беше невероятен. Когато наближихме езерото, изглеждаше напълно свободно от други риболовци, може би защото беше вторник, така че това ни даде много възможности за избор на място. В крайна сметка се озовахме в голямо колче, което беше засенчено от няколко надвиснали дървета. Не след дълго бях навън в лодката и започнах моето „проучване“, търсейки интересни места в езерото, за позициониране на въдиците . Пред мен имаше много широка зона с големи камъни от дясната страна с дълбочина около 12 метра. От лявата страна, на разстояние около 300 метра, дъното се издигна до по-малко от един метър. След като прекарах известно време в наблюдение на водата, успях да видя много движение на шарани, които скачат и плуват в плитка част на водата, под някои крайбрежни храсти и дървета.
Навсякъде имаше и много плевели и виждах шарани да плуват сред тях. Реших обаче да ловя на едно от чистите места, които вече бях намерил. На сонара се виждаше, че има много риба, плуваща на дъното, вероятно шаран,който се храни, така че пуснах първия си маркер на дълбочина от 12 метра, за втората си маркировка се приближих малко до мястото, където дъното изглеждаше малко по-буренясало и където се издигаше на няколко метра. Докато обикалях и изследвах със сонара изведнъж се появиха на екрана няколко риби и гледайки ги от лодката, на пет метра чиста вода, имаше около 20-25 риби, близо една до друга. Познайте къде се озова вторият маркер?
Сега знаех, че има много шаран в района и това ме постави в известна дилема относно количеството стръв, което да въведа първоначално. Ясно е, че имаше много малки шарани, смесени с някои по-големи риби, така че очевидният начин беше да се използват примамки с голям диаметър, надявайки се да намалят шансовете за закачане на малки шарани.
Използвах куки с покритие и къси рамена и широки куки с размер 2 номер, с малки рингове, които биха позволили на примамките да се движи по-ефективно. Примамките бяха 16 мм Pop Up от ананас и 24 мм дънни примамки за рак и ябълка.
И двете избрани точки са на леснодостъпни за замятане дистанции, едната е на около 100 метра, а другата на около 70 метра от брега. Около час след замятането, обядвахме зад бивака, когато един крещящ удар ме накара да изпусна чинията си и да хукна към въдиците. Оказа се двоен рън, така че и Вита и аз в крайна сметка вадехме шаран едновременно. Много странно как двата шарана бяха хванали примамките по едно и също време, въпреки че примамките бяха на около 300 метра една от друга! След кратка битка, извадихме няколко красиви огледални шарана, не особено големи, но винаги добре дошли като първи удари на нов водоем!
Гледахме как слънцето се скрива зад гората пред нас и бяхме малко изненадани, че известно време не успяхме да имаме удари, имайки предвид броя на шараните в района, които се видяха на сонара. В крайна сметка, около час след свечеряване, един много малък екземпляр успя да глътне огромната ми стръв. Винаги ме изненадва, когато толкова голяма стръв се поема от много малък шаран.
Няколко дребни риби извадихме през нощта и трябваше да изчакаме до следващата сутрин, когато имахме хубав удар на голяма риба, която се бори много добре, опитвайки се да намери убежище в някои храсти по брега вляво. След тази риба реших да внеса малко храна и едновременно с това да пусна въдицата си. Сутринта се извадиха още няколко малки рибки и скоро дойде време за барбекю в сянката на дърветата – температурата на въздуха в този момент беше 33ºC.
С течение на деня имахме много удари, но тъй като те бяха предимно от малки риби, стана малко повтарящо се и скучно. За да бъда честен, както вече споменах, районът, в който ловихме не е известен с големи риби, но очаквах нещо малко по-голямо, предвид броя на уловените. Разбира се, ние хващахме много шарани и се забавлявахме много, и повечето бяха улавяни за първи път, емоцията беше налице.
На четвъртата вечер решихме да не ловим риба, а да починем малко.Предстоеше прибиране на цялата екипировка на следващата сутрин и дълго пътуване към дома. Когато започнахме да събираме багажа, започна да се заоблачава и беше ясно, че се задава голяма буря, бързо започнахме да прибираме биваците, леглата и други по-големи неща, Успяхме да преброим над 30 шарана за четири дни риболов – така че мисията за заснемането беше изпълнена. Нашата цел беше да уловим удоволствието от шаранджийството и да покажем много екшън, независимо от размера на рибата, и мисля, че успяхме да го постигнем.
Статията достига до вас, благодарение на https://carpworld.co.uk/, ако ви е харесала, моля споделяйте и коментирайте.
Присъединете се към Телеграм канала ни.
