Първо ще започна с това защо точно там. Не знам вие как избирате водоема който да посетите, за мен лично основни са три неща - количеството риба в язовира, размерът и това дали ми е познат. Причината е една , излетите които правя са кратки ( 36 часа) . Изборът ми беше логичен , лично за мен това е най доброто място за краткотраен риболов на шаран във Варненска област.
И така , пристигнах в 5.30 петък сутринта. Бях запазил любимият ми сектор 23 , който мога да кажа познавам достатъчно добре( имам доста излети на тоя сектор, като лятото точно там на два пъти подобрих рекорда си в един ден). Имах информация, че ще съм сам на стената първият ден . За сметка на това конкуренцията от отсрещната страна беше сериозна, почти всички места бяха заети от колеги разпъващи с лодки ( някои от тях не особено толерантни относно спазване на сектор и разпъване в отсрещния). Беше ми ясно че за рибата няма зона на спокойствие и тук важното беше кой с какво количество и качество храна разполага. Аз в моята бях сигурен.
В 7 вече бях понаредил нещата и бях готов да изпратя монтажите във водата( дистанция между 90 и 100 метра, маркер 95)
Храната която бях приготвил беше тигрови ядки с много малко коноп и топчета Red Storm и Spicy Fish плюс килограм пилети Red Halibut.
Стръвта беше ясна Red Storm- на която залагам цяла година.
И втози момент пристигна Жоро ( човекът главен виновник този излет да се превърне в приключение) с малкият си син Вики, били предният ден тук на риболов на сектор 22 и малкия останал разочарован от капото, та решили да дойдат пак. Пък и хранил доста сериозно. И след не особено кратък разговор основното от който беше кой на какво ще залага и кога ще храним за да не си пречим( много приятен човек) най после към 8 въдиците всички бяха във водата и идваше време за хранене. Но първо аз реших да захапя един бюрек. Не бях свършил с него и имах първи удар - риба 7,8 кила.
Презаредих бързо лявата въдица и започнах да храня( 20 дот спода с топчета и 5 със тигровите ядки). Веднага след храненето извадих дребно шаранче на същата въдица. 3 бързи спомба нов монтаж и обратно.
След около час и половина, тъкмо се канех да презареждам с нови вафтъри и пва и отново имах удар на същата въдица ( рибата захождаше от лявата страна на петното ) ,този път много хубава риба изкарана с помощта на Жоро.
За жалост след опита му да вдигне рибата с кепа му счупи едното рамо и нещата изглеждаха не особено приятни .
Жоро се ядосваше от случилото се, и не само . Беше писимистично настроен и очакваше второ капо. Предложих му да промени нещата тъй като залагаше на 4 въдици с една и съща презентация( 2 въдици на 2 20ки топчета и пушещ поп ъп , и две на двойни пилети халибут с друг цвят поп ъп , огромни куки за мен 2ки и 4ки на румънски монтаж). Реши да опита с моите два монтажа( класически монтаж на 8ми номер korda mixa с вафтър дъмбел и обикновен монтаж с халка на korda kamakura wide gape с двуцветен вафтър. Другите две ги остави. Убедих го да премести двете въдици на ляво понеже и четирите бяха на едно и също място. Не беше щастлив поради факта че дистанцията му се намали заради пва- то.
Само след 5 мин. вече се усмихна. Закачи шаран 9 килограма на който нямам снимки. Оставих го да презареди с ново пва и си отидох на сектора с идеята да направя кепа пригоден( не се получи). Имах хубав удар тоя път на средната въдица. След хубава борба видяхме доста хубава гола риба . Жоро помагаше с неговия кеп . И пак навика му да вади рибите направо с кепа ни провали . Рибата беше голяма и мрежата му се разпра . За щастие цопна във водата , а не на камък и отплава без монтаж в устата но със сигурност с леко разпрана уста.
Идваше време за ново захранване за мен и Жоро реши и той да храни. Докато хвърлях 5тия спомб дотича Вики - бързо ела , тате закачи голяма. Взех си счупения кеп и слинга и отидох при тях . След около половин час борба я видяхме - огромна . Беше силно уморена и само се обръщаше от една страна на друга на около 2 м от нас . Жоро се опита внимателно да я приближи и аз потопих кепа - греда нямаше да стане, с потапянето във водата рамото се откърши. Влязох по маратонки до коленете във водата и се опитах да я плъзна направо в слинга . Получи се, сякаш искаше да бъде хваната ,абсолютно без борба. Затворих ципа от към главата а опашката ме затрудни за другия , стърчеше 20 сантиметра. Жоро пусна въдицата и дойде да помага , с дружни усилия я придвижихме безопасно до люлката . Вики не спираше да повтаря - хванахме 30ка, хванахме 30ка.
И ето ги щастливите Жоро и Вики
Една целувка за късмет и за мен
След като върнахме тая красива риба по живо по здраво еуфорията продължи още дълго . Жоро не можеше да повярва как е възможно на такава малка кука и стръв успя да улови тая огромна риба . За мен не беше изненада, все пак на същата презентация имах 2 извадени 20ки и до сега нито една откачена риба.
И така продължихме всеки със своите задачи , аз се ях заел да подготвя монтажите за през нощта, а Жоро реши да потърси някой който да услужи с кеп . Тук е място да благодаря на Иво който при тръгване ни остави кеп и направи останалата част от риболовът ми възможен ( за Жоро скоро приключваше). И то точно навреме дойде защото имах сериозна борба с хубава риба и излезе този боец( на кука номер 8 от сто метра)
Въобще получаваше се хубав риболов.
Хваналият може би рибата на живота си Жоро( пожелавам му горещо да хване и по големи , знае вече как👍) трябваше да тръгне, заедно с щастливия Вики с настроението че тоя риболов никога няма да го забравят, а аз съм сигурен че малкия е вече много запален по шаранджийския риболов.
Аз продължих по план и имах пред себе си вечерта и следващия ден.
През нощта в 11.30 ме събуди малък поборник под 5 кг , а в 2 часа извадих хубава нощна риба.
Следващия ден продължи също успешно с 9 риби от които направих снимки на по интересните
като имах и двоен рън на амур и шаран
Риболовът приключи с 2 риби под 5 кг и беше време за неприятната част.
Тук е мястото да благодаря отново на Иво който направи останалата част от риболовът ми възможен. На Др. Младен Георгиев за гостоприемството и за това че се грижи да хващаме тези прекрасни риби . На Toromanovi Carp Takle за страхотните продукти с български произход и на Павката Тороманов за точноста и бързината с която получих всичко. На Данчо, който ми даде възможност да разкажа всичко.
P.S. поздрави на колегата от 3ти сектор ,който искаше да разпъне в краката ми. Надявам се е разбрал , че с царевица и hookbite само не става -трябва и силна храна. Ако не греша завършихме при резултат 16:2.
