#CARP #CARPFISHING #FISHING #BIGCARP Общо описание
Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве.
Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми "Хай Гой", най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена.
Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи.
Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран.
Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача.
Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век.
Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно.
Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см.
Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна.
Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит.
При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.
Стръв, захранка и подхранкаВсички прасешки епитети по отношение на шараните са донякъде оправдани, защото лакомията и всеядността им са наистина пословични. В риболова на шаран, както и при много малко други риби, излетът започва с грандиозно и недвусмислено захранване на избраното място. Повечето баш шаранджии правят и предварително проучване на набелязания периметър, който вече са отбрали по редица начални признаци – дълбочина, състав и релеф на дъното, наличие на закачки и прочие.
В нашите традиции се почита подходът, който елиминира от захранката другите риби. Най-често нароченото за "шаранова сеч" място се захранва обилно с наронена млечна и стара царевица. Всъщност предварителното захранване, което се прави няколко дни преди самия риболов, е главно с царевица.
Гранула, хваната с ластиче
Житото, качамаците и кюспето са по-скоро подхранка за периодично подаване, отколкото основен материал за създаването на хранително петно. Захраненото място се маркира с шамандура – обикновено пластмасова бутилка, вързана с въженце към камък за котва.
В началото на риболова вече се подава и подхранката. Най-често това се прави от лодка, с която се изтеглят и влакната със стръвта, за да се пуснат точно в границите на хранителното петно. Най-доброто решение е подхранката да съдържа елементи или поне основните аромати на ползваната стръв. Така че, ако ще имаме прът на кюспе, редно е в подхранката да има кюспе. Ако имаме прът с хранилка и качамак, добре е този качамак да се пусне с подхранката. Разбира се, и купешките вносни смеси вършат отлична работа. Те по правило имат балансиран състав – рибно и костно брашно, глутен, зърнени компоненти, белтъчини, аминокиселини, аромати и минерали. Често обаче разтворимите на по-дребни частици подхранки събират и по-дребни видове шаранови риби – каракуди, бабушки, кленове и прочие. Тогава те налитат на заложените за шаран въдици и само объркват риболова. Същото се отнася и за малките, почти маломерни шаранчета, които, както се знае, не са толкова предпазливи като големите си побратими.
Изходът от подобно положение е в избора на стръв, която елиминира интереса на дребните риби. Най-често в такива случаи у нас се използват сухи едри зърна от стара неварена царевица. Традиционната техника за поднасянето им е те предварително да бъдат пробити с тънка 1 мм бургийка, за да могат да се вържат с мек синтетичен конец за куката. Така едрите твърди зърна лежат на дъното сякаш сами, защото са на около 3–5 см от подозрителната кука. Твърдостта им е гаранция, че дори и да ги налапат, по-малките риби веднага ще ги изплюят. Защото само вехтите обли красавци с развитите си гълтачни зъби са способни да сдъвчат подобно нещо.
В европейските модерни методи за улов на шаран този номер се изпълнява и чрез залепване на зърното към куката с моментално лепило или с вързани към куката едри протеинови топчета, които, директно казано, също "не са за всяка уста".
Всеядността на шарана предполага и един по-дълъг списък на стръвта при гоненето му. Например в някои наши язовири като "Пясъчник" добра стръв са кротушките. Другаде шарко с охота излиза на пиявица и попово прасе, но това повече важи за реките. Различните видове мачкани качамаци все пак си остават отлична шаранова стръв както за лятото, така и за есенен риболов.
Нашенският капан с кюспе също върши добре работата си, особено в по-топлите дни. Недостатъкът му е, че размитото кюспе често се напада от дребосък, който пречи на сериозната работа. Сериозен подход към шарана във водоеми с много закачки по дъното е и използването на дълбоко поднасяне на стръвта с подвижна плувка. На яз. "Антонивановци" например отлична работа вършат пристегнатите към куката с ластиче гранули шрот, комбиниран фураж. В Англия за същата цел се слагат и гранули от кучешката храна "Педигри", която вече се продава и у нас.
При пролетен и летен излет на плувка е напълно подходящ грозд торни червеи. За целта подхождат и отбрани едри зърна разпарено жито, слънчогледови семки, конопени зърна. За млечната царевица вече стана дума, тук само ще напомним, че много майстори шаранджии си я стерилизират или консервират в спирт или мастика, за да им е под ръка през цялата година, а напоследък тя се замразява и във фризер.
Специфичен, познат и у нас, но незаслужено позабравен, метод е и залагането на коричка хляб за шаран. Кубче от долната кора на ръчен хляб се изрязва със страна към 2–3 см. То се нанизва на единична кука №2 – №1 и се замята без тежест в близост до дълбочина с шавари. Понякога в река и главно през пролетта добър шаран удря на дъно и на едър дъждовен червей или на рачешка опашка. И накрая – особена популярност в наши дни добиха и протеиновите оцветени и ароматизирани топчета. С тяхна помощ напоследък бяха извадени наистина впечатляващ брой големи, огромни и дори рекордни шарани.
ТакъмиВ известен смисъл именно шаранджийските такъми заедно с оборудването за пъстърва са най-яркият пример за еволюцията в производството на риболовни пособия. Достатъчно е да си припомним как дори 20-килограмови шарани се изхвърлят на метър над водата, за да добием представа за удивителната сила и скорост, с която тази риба може да се движи. Някои познавачи упорито твърдят, че във водата шаранът е способен да тегли влакното със сила 4 пъти надвишаваща собственото му тегло!
Исторически погледнато, необходимостта да се овладяват мощните пориви на шарана до голяма степен допринася за появата на нови и усъвършенствани рибарски такъми. Преди около 140 години, както и днес, поредната истинска революция във въдиците идва от Англия. Това е появата на обикновената макара с навит запас от влакно, която се прикрепя към оборудвания с водачи прът. Комбинацията е наречена нотингамски метод и бързо завладява пространство и в другите европейски държави. Сега можем само да гадаем колко огромни шарани са били изпускани, когато е трябвало да бъдат изморявани и вадени с обикновен прът без водачи и макара.
Днес за щастие това вече не ни се налага. Съвременното оборудване предлага богат избор на екипировка за риболов на шаран. Прътите стават все по-здрави, леки и пъргави.
Например сега с достатъчно лек карбонов телескоп 3–4 метра може да се вадят без проблем шарани до 3–4 кг. Тези пръти са с водачи, обикновено могат да изхвърлят тежест (екшън) между 100–200 грама и имат много добра амортизация с огъване по цялата им дължина. Комбинирани със среден клас макара с поне два лагера, те дават почти пълна сигурност в борбата с едрата риба. Шаранът не е изключение от правилото, според което риба с еднакво тегло е по-борбена на плувка, отколкото на дъно. Именно поради това някои колеги смятат риболова на шаран на леко за особено удоволствие, което не бива да се пропуска чрез серия излети всяко поредно лято.
При съвременното развитие на монофилните влакна изборът на марка и класа има решаващо значение. Затова днес не бива с категоричност да се посочват общовалидни комбинации със сечения за основното влакно и повода. По-скоро сега тенденцията е да се посочват стойностите на издръжливостта на препоръчваните материали за линията. Така че за риболов на леко за шаран основното влакно е с издръжливост 3,5 кг, а поводът към 1,5 – 2 кг. В зависимост от стръвта куките са от №5 за червеи до №1 за коричка хляб.
Колкото и да е приятно ваденето на шаран на плувка обаче, класиката си остава риболовът на тежко. Тук вече всички елементи на оборудването се подбират като за изнурителна битка с огромно и силно животно. По-старите поколения пръти с плътно сечение от стъклени композити все още не са за изхвърляне, стига дължината им да позволява замятане към 70 метра. Теглото на тези верни ветерани в случая не е от значение, защото те през цялото време на очакването лежат на стойки, а не се държат в ръце. Предимството на този тип пръти е огромната здравина и сигурност. Ако дължината им минава 3 метра, те си остават едно сигурно и дълготрайно оръжие. Още повече, че за разлика от модерните кухи прътове за тях не е фатално нито настъпването, нито одраскването, а може би дори и защипването в багажника на кола.
Следващото поколение са мощните шаранджийски телескопи. Те наистина се сгъват и разгъват с лекота и заемат по-малко място при транспорт, но основният им недостатък е по-голямата им уязвимост при употреба. Последното особено се отнася за карбоновите телескопи, които са много чувствителни към драскотини и подбивания. Понякога е достатъчно само едно неволно изпускане върху остър ръб на камък и надеждността на пръта си е отишла безвъзвратно. При улов на нещо наистина едро микропукнатината в корпуса на пръта може да ни подведе в основен момент от борбата със засечената риба.
Най-професионалния подход и при съвременния риболов на шаран отново ни демонстрират англичаните. Прътите за английския риболов на шаран са триколенни с дължина от 3,60 до 3,90 метра. Най-тежки са плътните от стъклокомпозит, следващият им вариант са карбонови, а най-новото им поколение са от борон и кевлар. Всяко качество върви с цената си, но прътите са отлично балансирани, с много повече водачи за равномерно разпределение на усилията и позволяват отлично контролирано замятане в далечина. Според предназначението си тези пръти имат и различна мощност. Най-меки са тези за река с екшън от 680 – 900 грама. След тях има универсален вариант за река и водоем с екшън 900 – 1150 г, а суперкласата, с която обикновено се замята над 100-те метра, е с мощност на изхвърляне 1150 – 1350 грама.
Макарите за дънен риболов на шаран трябва да имат две основни качества – конструктивно заложена мощ и надеждност. В този смисъл подозрително евтините модели трябва да се избягват независимо от големите им размери и изпипания външен вид. Или, казано иначе – цялата хубост на шаранджийската макара е в стабилния въртящ механизъм с изпитана технология и материали, с поне 3–4 опорни стоманени лагера, в широката шпула за към 200 метра влакно 0,30, в здравия, равномерно навиващ бигел и прецизно регулиращия се заден аванс.
В задължителните такъми при гонене на шаран трябва да има кепче с достатъчно дълга дръжка и по възможност с по-ситни отвори на мрежата. Последното изискване е продиктувано от практиката на най-запалените ни шаранджии. При кепчета с по-големи отвори в мрежата често оловото от линията се е заплитало в тях, защото е минавало свободно през дупките. И понеже най-често шаран се гони на тежко, с оловни тежести с около 10–15 мм в диаметър, значи безопасният размер на окото на мрежата в кепа трябва да е към 7–8 мм.
Методи на ловенеРедица риболовци си признават, че си падат трайно обвързани с гоненето на шаран на плувка. И наистина – парче от две кила дарява такива емоции, заради които си струва и ранното ставане, и висенето в шавара при непрестанните атаки на комарите, които иначе нормален човек не би изтърпял и две минути.
Шаранджийството на плувка е особен вид рибарлък. Самото повличане на шарко е наслада и радост не само за очите, но и за душата. Дори килограмовото шаранче вече не се лебети като платиката или скобара, а в стил "оправяй се като голям" чуква веднъж-дваж и понася встрани и надолу като по учебник.
Оборудването ни в случая може да е обикновен телескоп с водачи с поне среден екшън 80–100 грама тежест, а още по-добре мач-прът за английски риболов. Макарата е от среден клас, но ако има три лагера, сигурността є значително се увеличава. В зависимост от очакваните размери на съперника се подбира и основното влакно за линията. Универсалната препоръка в случая е – ново влакно от реномиран производител и нашенският му официален вносител. Сечението на основната линия е около 0,22 – 0,24, но това е ориентировъчно. Важният показател е издържливостта на монофила и конкретните условия в избрания водоем. В такъв случай при чист от растителност и закачки риболовен сектор ни стига влакно с издръжливост от 1,5 – 2,5 кг. Но ако имаме шавари и водорасли, влакното ни трябва да е по-яко. В днешната практика поводите са отделна тема. Ако става дума за класически монофилен повод, той трябва да е с около 30% по-слаб от основното влакно. Но ако се използва повод за монтаж на косъм, от дакрон, кевлар и прочие, то той независимо от сечението му е поне 5 пъти по-здрав от самата линия. При всички случаи обаче изборът на повод трябва да е подчинен на реалността, а не на модата. Новите плетени меки влакна за шаран са идеални за дънен риболов във водоеми с наплашена и капризна риба. При речен плувкаджийски излет тяхната роля не е от такова решаващо значение, защото рибата, първо, няма богатия жизнен опит на едрите, късали не една въдица парчета и, второ – в условията на течение и конкуренция във вира на шаранчетата също не им е до големи церемонии, когато нещо вкусно им се мерне по течението.
Монтаж на косъм
НА ТЕЖКО шаранът се гони на вече описаните по-яки пръти и макари. Какъвто и да е монтажът – на капан със сандвич кюспе, на чепаре със спирала или на косъм с протеиново топче, основно правило е прътът да се нагласи на стойката така, че влакното да продължава линията на върха му във водата. Това е много важно, защото, ако върхът сключва известен ъгъл с линията, при вятър и вълнички много по-силно се предават трептения по цялата є дължина. Доказано е, че шаранът ги усеща и става особено подозрителен. Изобщо напоследък с разпространението на практиката "хвани, снимай се и пусни" наблюденията върху интелигентността на шарана се обогатиха с нови интересни подробности. Най-напред се оказа, че шараните страшно бързо се учат от опита си. Второ, дори тези, които не са били водени за една фотография до брега, също са започнали да "поумняват" за сметка на страданията и приключенията на по-лакомите си събратя.
Това принуди и въдичарите да променят традиционните си методи и тактиката на риболова. Така се появиха "случайните" монтажи с разстояние между куката и стръвта. На последното световно шаранджийско първенство във Франция през 1998 г. най-голям успех са имали монтажи, при които куката е била на около 30–35 см от стръвта. Употребата на безумния на пръв поглед монтаж е пряко следствие от широко използваната дотогава във водоема тактика за поднасяне на протеинови топчета на косъм с около 5 см отстояние. Хващаните и пускани обратно шарани бързо са научили номера и само значителното превишение на вече ясното им разстояние е притъпило бдителността им.
Към екзотичните практики в търсенето на шаран можем да причислим и типичните шаварови монтажи. Най-добре познатият у нас е гоненето на едър шаран на коричка хляб. Основното влакно тук е дебело – от 0,40 до 0,50. Досегашната практика бе да има и повод към 0,30–0,35. Днес обаче и тук може да се употребят новите плетени влакна, които са и по-здрави, и по-меки. Куката е №1, кована полуорловка, но с по-дебело сечение и запас от здравина. Това е особено важно, защото с нея евентуално ще теглим голяма риба през водорасли и шавар. Европейска разновидност на нашенската коричка хляб без плувка е куката със залепени слънчогледови семки от двете страни или хапки от основата на стеблото на шавара. За нея обаче се използват и по-фини такъми, защото се лови на дупка сред крайбрежната растителност, като прътът рядко се оставя сам.
Кълване и момент на засичанеВ риболова на плувка шаранът показва цялата си мощ и достолепие. Почти винаги повличането му е недвусмислено и стремително. Понякога то е предхождано от едно-две трепвания на плувката или нейното полягане, но основното движение си остава плавното потапяне и водене надолу. Стараем се да засичаме при активното водене на плувката с изразено движение. При всички случаи не бива да има особени церемонии – засича се рязко не само защото шаранът има здрава уста, но и защото куката трябва да се забие дълбоко и сигурно. Все пак очакваме да вадим голяма и силна риба.
При линия на тежко със стръв царевица или кюспе най-често шаранът се самозасича, след като обира оставения среден аванс на шпионката. Това е свързано с така характерното залепяне на асансьора, навеждането на върха на пръта и т. нар. негово вкарване във водата, което си е повече въдичарска метафора, отколкото истински допускано събитие.
Все пак, макар и рядко, има случаи, когато първоначално шаранът тръгва към брега и шпионката започва да пада. Тогава обираме бързо влакното и когато го поизпънем достатъчно, засичаме рязко, за да забием куката здраво в устата на рибата. Иначе класическото дънно засичане е рязко, но не толкова силно, както това може да ни се наложи при риболова на плувка, ако има вятър или "шкембе".
Най-бързо трябва да се засича, когато се лови на качамак с единична кука. В такъв случай е най-добре да сме непосредствено до пръта и в готовност да засечем веднага щом шпионката ни тръгне нагоре. Подобно е и положението при риболов на червей на чепаре. Там също не бива да се бавим със засичането.
ВаденеСлед засичането има миг на неизвестност, в който още не знаем дали рибата е там. При шарана този миг свършва наистина ясно и бързо. Тежестта и силата на противника не оставят никакво съмнение, ако шаранът вече е на куката. Когато ловим на плувка, всичко се изяснява сравнително бързо. По силата на поривите и огъването на телескопа опитният въдичар определя достатъчно точно с кого си има работа и това предрешава следващите му действия.
При риболова на тежко обаче това не е толкова лесно, особено ако стръвта е вкарана много навътре и утежняването е значително. При всички случаи шаранът обозначава не след дълго присъствието си, изпълнявайки последователни тигели, успоредно на бреговата линия. Това движение, наричано от печените шаранджии тъкане заради сходството с движението на совалката, издава присъствието на едрия шаран още преди да сме го зърнали.
След като знаем, че имаме работа с голям шаран, задачата ни вече е ясна. От това тя не става по-лека, но поне неизвестността вече не ни измъчва. Сега най-важното е да не се бърза. Прътът се държи изправен, като през цялото време ъгълът между влакното и върха му трябва да е около 90 градуса. На практика това рядко се получава, защото рибата никога не тегли равномерно, а на тласъци. Всяко нейно действие "се гаси" с движение с пръта, но в обратна посока. При ваденето на голям шаран физическата издръжливост е толкова важна, колкото и психическата. Нужно е да се знае, че не бива да се върти ръчката на макарата, докато не се усети, че рибата вече тръгва към нас. По принцип борбата се води и до голяма степен с крака, защото именно с отстъпване назад и встрани се получава изтеглянето на водния исполин към брега. Това се прави последователно, като всеки път след изтеглянето нагоре по сушата се тръгва леко напред с едновременно обиране на влакното чрез макарата.
В последната фаза, когото вече сме зърнали шарана, но и той ни е забелязал, движенията ни трябва да бъдат плавни и пестеливи. Огромен брой вече почти извадени шарани са отървавали кожата тъкмо поради прибързване в тази фаза. Овладяването на нервите тук никак не е лесно. Защото само този, който е давал въздух на полегнал исполин, знае какво е чувството да гледаш гиганта, да виждаш дори как слабо се е закачил на куките и да не можеш вече нищо да промениш. Опънатото влакно свири на вятъра, но в такъв момент и нервите ни са не по-малко опънати. В последната фаза животното трябва да е достатъчно уморено, за да не може да прави резки движения. Но в действителност то винаги е запазило сили за още един решителен двубой. Обикновено трагедията ни спохожда непосредствено преди влизането в кепа. Или дори при преминаването край него, когато в най-неподходящия момент някоя кука или оловото се закачи в мрежата му. Такива ситуации най-печените шаранджийски екипи избягват, като помощникът не пуска предварително кепа във водата, за да прекарат рибата към него, а стои в готовност, за да я загребе с един-единствен замах. Рискът при този по-спортен подход наистина е огромен, но сработените тандеми рядко изпускат, защото действат решително и със специални, по-широки самоделни кепове.
При всички останали случаи, след като шаранът налапа достатъчно въздух и се зашемети, се прекарва над потопения във водата кеп. Загребването става от долу на горе и навън – и... каквото сабя покаже.
ЗаключениеАко наистина битката е завършила благополучно, идва мигът за кратък отдих и вадене на въжето. То се прекарва през двата хрилни отвора и се вързва на тила на рибата. После пускаме
шарко в дълбокото и завързваме другия край за сигурен кол, за се отдадем на заслужено блаженство.
Чудото е станало. Споходила ни е историческата слука, за която ще можем с пълно право да разказваме във всяка риболовна компания.
Рекордният шаран е удивително нещо. Докато го вадим, обикновено сме така концентрирани, че когото всичко свърши, имаме усещането, че цялата ни борба е продължила само няколко минути. В действителност чак по-късно си даваме сметка, че драмата е била с продължителност около час и нещо. И вече след битката, когато напрежението ни поотпусне, в съзнанието ни започват да се подреждат епизодите от драмата.
Ето защо всеки, който поне веднъж е вадил шаран над 5 кила, може заслужено да се смята за член на шаранджийския клуб. Той е победил не само огромната риба, но и собствената си припряност. Постигнал е онова чувство на опитния боец, което му позволява да поема разумен и претеглен риск, който за аджамиите може да изглежда като самоубийство.
С една дума казано – големият шаран е голяма работа. Спомените от него се разказват с години и, изглежда, никога не губят свежестта си. Магията е пълна – достатъчно е да извадим снимката с трофея или скътаната му огромна люспа и, повярвайте ми – ваденето му отново може да започне. И това истинско чудо може да се повтаря вечно. Докато има шарани и въдичари.
