Здравейте, едва ли ме познавате тук, казвам се Цветомир Петров, основно практикувам риболов с кошничка, но тази година активно се отдадох да опозная риболова на метод и "бонбонки". Аз стоя зад името на захранките Веда, които са част от продуктите на Мадикс. Поздрави на всички и само едри.
Дойде време разделно, е не точно, но ми се искаше да половя едри риби. Къде, освен на яз. Бозвелийско. Денят беше 22.05.2022г., лек вятър, подходящо време за топалки. В 6, 20 ч. собственика на водоема ме посрещна, предостави ми кеп и слинг, не знаех какво е, но взех всичко. Застанах между бокс 22 и 23, защото имах само един фидер арм, а исках да ловя с две въдици и ми трябваше почва за да забия колче за поставка. Подготвих две въдици, едната за разстояние около 40 м. cresta protocol 3.6 м., а другата за дистанция cresta lolith river 3.9 м. Далечната около 70 до 80 метра, там без клипс, защото хвърчали въдици, а на 40 метър захраних поне с 8 кошници, храна, пелетки и царевица. Захранката VEDA ANISE, с добавен подсладител. Всички казват, че тук рибата реагира на пелети, на рибни миризми и всякакви морски гадове, но аз реших да си взема моята храна, до сега без шарани на метод не съм се прибирал, дори и февруари месец. Първата риба клъвна на захраненото петно, откачи се и така още три откачени. Ами куките без контра дадоха свобода на доста риби. Петата риба беше вече на далечната дистанция и то каква, имах първия едър шаран гонещ 10 кила, е след като го измерих, се оказа деветка, но все пак. Хващах риби, но все такива кило до две, но не в темпо, като за мен темпо за шарани си е на три четири минути най-много, просто нямам търпение. Забелязах, че след като вкарам няколко пелет фидера с храна и пелетки имам кълване, после замира за 30 минути и отново така. Ами нали все ме дърпа към кошницата, промяна в плана. Кошница за захранване, от малките, но добра все пак, царевица, пелети и храна. Монтажа пресукано влакно за рамо, ин лайн монтаж и къс повод плетен с кука и вафтерче за стръв. Успях да задържа шараните и стана красота, смесицата на стиловете на риболов ми докараха доста шаранета и много емоции, докато към 11,30 ч., след като „Доктора“, така казват на собственика на водоема, не ми донесе едно 14 мм. топче, от неговата спец селекция, фидера на далечната дистанция, плавно реагира и показа, че е време за екшън. Засечка и пън, абсолютен дънер закачих, не мърда. Полека тръгна и както всичко вървеше ОК, другата въдица се сгъна и риба и там, оплетоха се и едната преряза другата, познайте коя се скъса, ами големия кораб отплава. Половин час в бокса и за двете въдици, защото и другата като хвърлих се скъса и тя протрита, малките шарани ги нямаше вече. Полека възстанових петното, но кълванетата бяха вече на 8 до 10 минути и искаха по дребна стръв и малка кука, което ми донесе рекорда ми за каракуда 1,640 кг. много съм хепи. На далечната пробвах и други едри топчета, но резултат нямах. Към 13, 00 ч. сложих старото топче „докторското“ вече втора употреба, но пък какво от това. Закачих отново хубава риба, този път излезе, за мен огромен, за други нормален. Какво да кажа за финал, риболова е супер и винаги трябва да се нагаждаме към рибите. Анасона на Бозвелийско работи, мита за рибните храни е разбит. Уникален водоем, а червеноперките са топ по 500 гр. до над кило. Със здраве и на кука.
Който желае може да се пробва да познае, колко тежи шарана на снимката, който е в люлката, успех и на кука.
